Благодарността като начин да възстановим баланса в отношенията ни с другите според констелациите

blagodarnosta

Най-прекрасният и най-идеалният вариант, който ни позволява да съхраним баланса в отношенията си и да изградим здравословни отношения с другите е да даваме, когато получаваме. И в констелациите става ясно, че не е от значение какво ще дадем, а е важно да и да дадем нещо равноценно.

Понякога, обаче, този дисбаланс не може да бъде възстановен, като например нашите отношения с родителите и с учителите. Тогава ние сме взелите, а нашите родители и учители да далите. Наистина и родителите и учителите получават нещо от децата, но равновесието не е възстановено, а по-скоро смекчава неговото отсъствие. Според констелациите, обаче, нашите родители и учители също са били деца и ученици. Те погасяват своя дълг като самите те, на свой ред, станат родители и учители и предават на следващото поколение това, което са научили. И после тази възможност имат техните деца и ученици. Този баланс никога не може да се възстанови, но по този начин ние се освобождаваме от задължението, предавайки това, което сме получили на другите.

Друга възможност да възстановим баланса между даване и получаване е благодарността. Благодарността не отменя необходимостта да даваме, но понякога е единственият възможен вариант.

В констелациите става видно, че заедно с потребността да се балансират отношенията в този случай започва да играе роля и елементарната любов, която ни привлича един към друг и която задържа заедно членовете на една система. Тази любов се заражда преди всяко даване и получаване, а всяко даване и получаване се съпровожда с тази любов. Тя се проявява като благодарност. И динамиката на изказващият благодарност човек е: „Ти ми даваш независимо дали аз ще мога някога да ти се отплатя и аз го приемам от теб като подарък.” А динамиката на приемащият благодарността е: „Твоята любов и признание на моя подарък са по-ценни от това, което може да направиш за мен.” И това е достатъчно.

Нито един обмен, обаче, не може да съществува без да се поддържа. И периодично ние даваме и получаваме, и получаваме и даваме… И никога не се достига равновесие. Ако го постигнем, това означава, че сме спрели. И чувството за дълг и облекчението ни карат да не спираме и да даваме и да получаваме и да получаваме и да даваме.