В констелациите става ясно на какво сме способни ние и нашите деца заради семейството, на което принадлежим…

stava iasno

По време на констелациите се вижда, че личната ни съвест ни свързва много силно към група, ако ние не заемаме много високо положение в нея и сме й напълно подчинени. В момента, в който ние получим власт в нея или станем независими, връзката отслабва и с нея намалява и вината.

Слабите хората са добросъвестни и остават верни, тъй като се чувстват привързани към системата. За благото на силните членове в групата те добросъвестно рискуват живота си, здравето си, щастието си и дори, когато силните злоупотребяват с тях безсъвестно поради т. нар. „висши цели”.

Такива са обикновено децата в семейството, които самоотвержено се застъпват за своите родители и предци, правейки това, което те не са направили, изкупувайки това, което те не са свършили и отговарящи за това, за което те не са виновни.

И например, едно дете може да „реши” да се самоубие, защото в къщата „няма” място за новопоявилото се дете, просто за да освободи място за другото дете.

Или едно момиче може да се разболее от анорексия, защото вътре в себе си, но е казало на един от своите родители „По-добре аз да изчезна, отколкото ти.” И тези болести се лекуват трудно, защото за душата на детето те се явяват доказателство за нашата невиновност и с нейна помощ ние се надяваме да запазим правото си на принадлежност. И това ни кара да бъдем верни. И ако пуснем болестта ние ще изпитваме вина и чувство на предателство.

Там, където личната ни съвест установява връзка, тя поставя и граници, включваща в групата едни и непозволяваща на други да се присъединят към нея. И в констелациите става ясно на какво сме способни за да запазим своето място в семейството – нерядко да се откажем от другите, да ги лишим от право на принадлежност, поради факта, че са различни. И поради тази причина ние сме длъжни да ги изключим или да ги изключим, защото са различни от нас, водени от страха си да не бъдем изключени (най-страшното последствие от вината и най-страшната заплаха).

И по същия начин постъпват и другите с нас. И тогава ние взаимно си налагаме граница за доброто и сваляме тази граница за лошото. Но вината и невиновността не са едно и също с доброто и лошото. Много лоши постъпки ние вършим в името на чистата съвест, а добри – от нечиста съвест. Ние сме готови да правим лошо, ако това ни гарантира, че ще сме част от групата, и обратно, да правим добри неща – ако това заплашва нашата връзка с групата.

Съвестта и свързва с групата толкова силно, че ние повече пъти неосъзнато възприемаме това, което в нея са претърпели или направили другите. Така благодарение на съвестта, несъзнателно, ние се оказваме в плен на чужда вина и чужда невиновност, чужди мисли, чужди работи, чужди кавги, чужди отговорности, чужди цели…

В противовес на личната съвест тук действа друга, всеобхващаща съвест, която стои на по-високо ниво от личната съвест. И тя ни кара да сме слели и да пренебрегваме личната си съвест. И докато личната ни съвест се изразява в инстинкт, потребности и рефлекси, тази, всеобхващаща съвест действа тайно, остава неосъзната от индивида, и по същия начин остава неосъзнат и този ред, в който тя действа. И ние разбираме за това по последствията (преди всичко чрез страданията), които носи след себе си. И потърпевши са преди всичко децата. Тази тайна и скрита съвест се грижи за тези, които сме изключили от своята душа и съзнание, поради факта, че се боим от тях, или не приемаме тяхната съдба, или поради факта, че другите ги смятат за виновни или са се провинили пред тях. Така вината не е наказана. Или може би, защото е дошло време да платим за това, което сме получили или взели, не сме благодарили или не сме отдали дължимото. Тази съвест взима под своя защита изключените, непризнатите, забравените и умрелите и не дава покой на тези, които се чувстват уверени в своето право на принадлежност, докато отново не намерят своето място и спокойствие.

Груповата съвест дава на всички равно място на принадлежност. Тя следи за това всеки да има право да бъде в групата. И тя следи всеки да е на точното си място , и първият е първи, и вторият – втори. И съвестта наказва присвоената власт с безсилие, присвоеното право с несправедливост, присвоената съдба с трагедия.