Нашата собствена съвест и отношенията ни с другите в констелациите

suvest

Съвестта е това, което се проявява в нашите отношения със себе си. И всяко наше действие, отношение към другите, се проявява с едно „по-знаещо” чувство вътре в нас, което ни кара да възприемаме нещата като добри и лоши, като бели и черни. И това, което ни кара да се чувстваме виновни ни кара да променим поведението си, а това, което ни дава чувство за невиновност ни позволява да вървим напред и да имаме волята да се справим. В констелациите става видно, че за да го запазим, нещо вътре в нас ни кара да се чувстваме удобно или не, да вървим напред или назад, наляво или надясно, нагоре или надолу. Това вътрешно чувство отговаря и за отношенията ни с другите. И като рефлекс ни заставя да коригираме своето отношение към другите и да поправяме грешките си, когато сме нарушили условията, необходими за изграждане на добри отношения с другите и поставя под въпрос нашето право на участие в съответната система. И когато се чувстваме комфортно ние не изпитваме чувство на вина, а дискомфорта възприемаме като вина. И по този начин вината и невиновността са едно цяло, те ни карат да се развиваме и да поддържаме отношенията си с другите.

И в отношенията ни с другите, според констелациите, има три съществени условия: връзка, баланс и ред. И въз основа на този инстинкт, вътре в нас, ние поддържаме този баланс, дори и против нашата собствена воля и желание. Тези три условия трябва да се възприемат, обаче, не само като условия, но и като потребност. Те допълват и обуславят отношенията ни с другите, а ние ги възприемаме като съвест, инстинкт, рефлекс или потребност.

И всяко едно от тези три условия се намира, от една страна, във взаимовръзка с останалите, а от друга, се стреми да постигне собствените си цели чрез чувството на вина и невиновност. Поради тази причина, в зависимост от това какви са целите и потребностите, които изпълняват, ние се чувстваме виновни или не.

Ако вината или невиновността действат в услуга на връзката, то в констелациите ясно се вижда, че ние чувстваме вина, когато сме изключени или отделени, а невиновност – когато сме защитени и близки с другите. Ако вината и невиновността служат за баланс, то ние чувстваме вина, когато изпитваме чувство на дълг, а невиновността – като чувство на свобода или чувство, че имаме право. Ако вината и невинността служат на реда, то ние изпитваме страх от наказание или чувство, че нарушаване нещата, а невинността – като добросъвестност и вярност.

И в констелациите се вижда, че съвестта служи на всяка една от тях, дори да си противоречат помежду си. И за постигането на баланс между тях ни е необходима съвестта. И тя например, забранява нещо, което е свързано с връзката, но разрешава нещо, което е свързан с реда. И когато ние приемем нещо за лошо, ние изпитваме чувство на справедливост в нас и не изпитваме вина.

И например, ако една майка наказва своето дете един час да стои само в своята стая, то детето ще и се ядосва за това. И майката е действала в името на реда, но против любовта. И след няколко минути тя може да прости на детето наказанието и по този начин ще даде превес на любовта пред реда. И така, следвайки собствената си съвест, ние винаги се чувстваме виновни и се оправдаваме.