Индивидуално или т.нар. лично съзнание, системно или т. нар. родово съзнание и духовно съзнание и проявлението им в констелациите

individualno

Индивидуалното съзнание е съвестта, която ни кара да чувстваме дали правим нещо добро или лошо. То се базира на семейното, социалното националното и религиозното съзнание. Индивидуалното съзнание ни кара да се чувстваме виновни, когато действаме по начин, който е в разрез с приетите ценности и ни кара да усещаме, че сме направили нещо лошо, чувстваме се виновни и нелоялни спрямо съответната група. Тази съвест се проявява в констелациите чрез принципа на „Принадлежност“.

Как се проявява индивидуалното съзнание в констелациите?
Инстинктът ни за самосъхранение изисква да защитаваме живота си. Това зависи от връзката ни с нашата майка, баща и останалите членове на семейството и за да оцелеем ние правим всичко възможно за да бъдем приети от тях. Ако родителите не насочват достатъчно вниманието си към нас ние несъзнавано усещаме заплахата по отношение на оцеляването си и усещаме непринадлежността си към фамилната система. Задаваме си въпроса: „Какво е това, което не направих както трябва?“ И се опитваме да се държим добре. И си изработваме стратегия как да получим нужното внимание. По този начин всеки намира своето място във фамилната система и когато получава внимание се чувства добре, спокоен, че принадлежи на системата, в противен случай чувства заплаха за оцеляването си. Детето моделира ценностите си в съответствие с ценностите на собствената си системата. Ценно е това, което му позволява да принадлежи на системата, а лошо – това, което го кара да усеща вина или да е нелоялен към фамилната система.

Това съзнание ни позволява да се чувстваме в правото си и може да ни позволи:
• когато принадлежим на една нация да нараним друга нация;
• когато принадлежим на едно семейство да отхвърлим друго семейство;
• когато принадлежим на една религия да отхвърлим последователите на други религии.

Системното или родовото съзнание ни позволява да разберем, че личната ни хармония не зависи от нашето лично поведение. То се опитва да коригира това, което е наранено като например:
• основните принципи в констелациите;
• силови полета като смелост, емпатия, ангажираност, приемане, разбиране, любов, радост, реализация, освобождение;
• всяко от благородните качества – любов, уважение, благотворителност, помирение, състрадание, почтеност, братство, щедрост, гостоприемство, смирение, прошка, търпение, постоянство, учтивост, благодарност, служене, искреност.

Ние принадлежим към родовите системи и това, което се случва в друга част на нашата фамилна система резонира с нас и това съзнание има влияние над нас. То е свързано с колективното съзнание на членовете на фамилната ни система. Управлява се от същите принципи като индивидуалното съзнание, но системното съзнание следи да няма изключени и всеки да си е на мястото и да има баланс между даване и получаване. За да не бъдат нарушавани тези принципи, системното съзнание реагира изхождайки от втория системен принцип „Точно място и ранг“. Системата се стреми да съхрани целостта си и установява определен баланс и равновесие, макар и нездраво, като това може да рефлектира върху съдбата на някой от членовете на системата.

Това съзнание не изпитва любов към тези, които не принадлежат към системата и за да я запази може да противостои на системното съзнание на други системи.

Духовното съзнание или казано с две думи Любов и Мъдрост. Тази динамика няма нищо общо със свързаността между индивидите, със себелюбието, баланса между даване и получаване. Духовното съзнание обединява всички индивиди и системи. Обединява неща, които на пръв поглед са несъвместими и неприемливи на равнището на друго ниво.