Семейството и болката, болестите, нещастните случаи и самоубийствата в констелациите

semeistvoto

Само с няколко примера можем да покажем как в семейството възникват болезнени и представляващи заплаха за живота вплитания и как ние можем да се освободим или да ги предотвратим.

Ако семейството губи един от своите членове, например, рано умрял баща или майка, детето понякога им казва в душата си: „Аз ще те последвам.” Всичко това е несъзнателно и се вижда единствено в констелациите. В този случай детето често се стреми да умре, било то като се разболява, било то с нещастни случаи или самоубийство. И даже детето да не изпълни тези вътре в него казани думи, то често се чувства близо до смъртта или изпитва стремеж към нея. Или когато дете губи брат или сестра, например родени мъртви или рано умрели, той им казва: „Аз те следвам.”

Зад фразата „Аз те следвам.” стоят действия, провокирани от голяма любов, които свързват детето с неговото семейство. И тази любов е по-силна и сляпа. Тя вярва, че смъртта може да унищожи раздялата и че собствените страдания и смърт могат да спасят другите членове. И това заслепяване може да се види единствено и само в констелациите. И там става ясно, че мъртвите обичат живите с тази любов, с която живите ги обичат и желанието на живите да ги последват в смъртта не го радва, а им причинява болка. И тогава на детето му става ясно, че мъртвите не искат още един мъртъв; те се чувстват щастливи, когато живите изберат живота и с удоволствие ги благославят.

И още една динамика действа зад фразата „Аз те следвам.” Това е елементарната потребност да балансираме и да изкупим. Живите често се чувства виновни за това, което другите членове на семейството преживяват и искат да ги облекчат, дори и да умрат. В този случай, в констелациите, казвайки пред мъртвите: „Аз ще поживея още малко и после ще умра.”, живите приемат и започват да уважават смъртта и могат да приемат живота си и да променят възгледите си за него – да получат право вместо да смятат, че са го получили без право. И в констелациите фразата „В твоя памет ще остана още малко.” помага на отправилия се към смъртта да се отрезви и да продължи своя живот. И човекът успява да направи крачка напред, към своята еволюция, като по този начин помага не само на себе си, но и на своя род и семейство.

Ако някой изпитва привличане към смъртта, той може да го преодолее с едно просто упражнение. Ако той затвори очи, бавно се върне към сърцето си и след това да насочи мислите си далеч назад, към мъртвите, които го дърпат към смъртта. И може да си представи, че лежи с тях, докато не застине и не се слее с тях докато не получи от тях нещо, каквото и да е. Той приема това в сърцето си и после може да се върне от мъртвите към живите. И да се върне към своето сърце и своето тяло. Тогава може да отвори очи.

В констелациите е видно, че много живи хора се стремят към смъртта и мъртвите и остават с тях. И мъртвите не са видни за нас, те са скрити за света, но стават видими чрез действията ни в света. Но понякога има случаи, когато живия трябва да остане там, например при убиеца. Защото вместо него може да тръгне дете, внук или правнук. Убийците неразривно са свързани със своите жертви. Поради този факт, те трябва да напуснат своето собствено семейство и да тръгнат към смъртта със своята жертва. Това може да се приеме за някой като жестоко, но в констелациите се вижда, че това не нанася вреди и последствия за невинните напред. А потомците на жертвите на подсъзнателно ниво не си разрешават да живеят и се чувстват виновни, изкупувайки своята вина като стават престъпници.

Има още една базова динамика, която води до тежки заболявания, нещастни случаи и самоубийства в семействата, която става явна в констелациите. Ако едно дете чувства, че неговия баща или майка иска да си отиде или да умре – в повечето случаи за да последва някого от своя род – то им казва в душата си: „По-добре аз, отколкото ти.” И такива деца могат да се разболеят от анорексия, с тях може да се случат много нещастни случаи или могат да прекратят живота си със самоубийство. Тази динамика може да се наблюдава и при партньорите.