Доброто и злото и как да приемем съдбата си и да се смирим

dobroto i zloto

Ние лесно разделяме нещата на такива, които имат право да съществуват и на такива, които не трябва да съществуват. Първите наричаме добри, а вторите – лоши. И добрите са здраве, късмет, благополучие, мир…, а лошите – болести, войни, беди… С две думи, всичко, което е полезно за нас и ни харесва е добро, а това, което е трудно за нас – лошо.

Ако обаче се вгледаме добре в света ще видим, че силата, която движи светът напред се корени в ядът, тегобите и лошите неща. Пробуждането към новото става, тъй като сме решили да се избавим от старото. Констелациите ни показват, че бягайки от тегобите, греховното или необходимите борби ние губим това, което искаме да съхраним – нашия живот, достойнство, свобода, величие. И само този, който приема тъмните сили и лошото, който не отрича тяхното съществуване, той е свързан със своите корени и източникът на своите сили. Такива хора в повечето случаи са повече от добри или лоши. Те се намират в хармония със своята сила и дълбочина.

Има лошо, което е част от нашата лична съдба. Това може да бъде наследствена болест, тежки обстоятелства в детството, лична вина… И констелациите ни помагат да разберем, че ако ние приемем тези тежести и ги приемем като част от нашия живот, те стават източник на сила за нас самите. А ако човек се възмущава на своята съдба, той отнема от силата й. същото се отнася за личната му вина и нейните последици.

Във фамилните констелации много често се вижда как ние взимаме от нашите предци неприетата съдба или непризната вина. И последствията са лоши и за двамата – този, който я взима и този, който не я приема. Чуждата вина или съдба ни прави по-слаби, не ни дава сили. Сила може да направи само нашата съдба и нашата вина и по този начин ние обезсилваме и другия.

Съдбата е добра към едни, а не е благосклонна към други. И ние се чувстваме виновни, когато съдбата е благосклонна към нас за сметка на другите. И констелациите ни помагат да приемем, че нямаме силата и властта да го променим или предотвратим и че съдбата не се интересува от нашите искания, обезщетения и изкупления.

Ако ние сме виновни и след това сме наказани или ние сме невинни и след това спасени ние ще знаем, че съдбата е подчинена на някакъв морал, ред или правила и ще се чувстваме спокойни. Но в констелациите е видно, че това почти никога не е така. И единственият изход е просто да се подчиним, приемайки своето щастие или нещастие, приемайки доброто и злото. Това означава да си смирен. Това ни позволява да приемем своя живот и своето щастие толкова дълго, колкото са продължили. И да приемаме лошото и нещастията в нашия живот, защото само тогава ние ще станем по-силни.