Какво стои зад нашия импулс да даваме и получаваме според констелациите?

impuls

Отношенията между хората започват с това, което ние даваме и получаваме. И заедно с даването и получаването започва нашия опит с вината и невиновността според констелациите. Защото този, който дава има право да изисква, а този, който взема се чувства длъжен. И нито даващият, нито получаващият могат да намерят покой докато равновесието не се възстанови. Или казано по друг начин: докато далият не получи, а взелият не даде системата не може да се балансира. И това много ясно се вижда при терапевтичната работа с констелациите.

Констелациите ни показват, че когато ние получаваме от другите, дори най-малкото нещо на света, ние губим своята независимост и започваме да се чувстваме длъжни на даващият. С две думи ние ставаме негов длъжник. И в нас се заражда вина, която ни кара да усещаме дискомфорт и натиск, от който ние се опитваме да се избавим, давайки нещо насреща.

Когато, обаче, ние даваме на другите, без да очакваме нищо в замяна или даваме повече отколкото получаваме, в констелациите става видно, че ние изпитваме удоволствие и се чувстваме свободни и леки.

Някои хора в стремежа си да не се чувстват длъжни отказват да участват в този обмен – да дават и да получават. Те в повечето случаи предпочитат да се затворят към другите за да не получават. Тогава никога няма да са длъжни на никого. В повечето случаи те се възприемат като странни или се чувстват повече от другите хора. Те живеят в изолация и чувстват, че животът им е пуст и винаги са недоволни. В констелациите става ясно, че по-голямата част от тях страдат от депресии. Техният отказ да приемат е свързан с техните родители – бащата, майката или и двамата. И те на подсъзнателно ниво пренасят този отказ върху своите отношения с другите. Част от тях се оправдават с това, че това, което им предлагат да получат не им е нужно или пък е прекалено малко. Други се оправдават с даващия. Но каквото и да е обяснението им едно е ясно – те са инертни и пусти. Напълно противоположно поведение в констелациите имат хората, които са приели своите родители и могат да получат от тях всичко, което те им дават. По този начин те са постоянен поток на енергия и щастие. В тях се заражда способност да поддържат отношения с другите и могат лесно да дават и получават.

Понякога, обаче, ние се сблъскваме с хора, които предпочитат да съхранят своето чувство, че са дали и не позволяват да другите да им върнат това, което са получили. Повечето от тях са безкористни, но в констелациите става ясно, че това е вредно за отношенията им с другите, тъй като този, който дава е в по-висока позиция. И постепенно хората се отдръпват и спират да получават, защото не могат да дадат нищо в замяна Такива „помощници” често остават сами и се озлобяват.

Най-прекрасният и най-идеалният вариант, който ни позволява да съхраним баланса в отношенията си и да изградим здравословни отношения с другите е да даваме, когато получаваме.И в констелациите става ясно, че не е от значение какво ще дадем, а е важно да дадем нещо равноценно. И не е важно само да възстановим равновесието, но и размерът на ползата. И в констелациите виждаме, че колкото по-полезно е това за човекът, толкова повече това ни прави богати, пълни и ни зарежда с пълнота и щастие.

Нито един обмен, обаче, не може да съществува без да се поддържа. И периодично ние даваме и получаваме, и получаваме и даваме… И никога не се достига равновесие. Ако го постигнем, това означава, че сме спрели. И чувството за дълг и облекчението ни карат да не спираме и да даваме и да получаваме и да получаваме и да даваме.