Най-силната връзка – жертвата и насилникът в констелациите

vruzka

Тезата за даването и получаването в констелациите сепроявява и в отношенията между жертвата и насилника. Така насилникът се явява взимащия, а жертвата – даващия. Тук става въпрос за тези случаи, когато причиняваме на някого зло, когато той не е в състояние да се защити. И тогава причиняваме на другия вреда или болка.

И жертвата, и насилника се намират в състояние на потребност да се възстанови баланса. Жертвата има право да иска, а насилникът знае, че е длъжен. И в жертвата се създава желание да причини на насилника същото нещо, което той й е причинил, същите страдания. Поради този факт от насилника се изисква повече, отколкото да плати за вредата, която е причинил. И той се чувства длъжен и иска да изкупи своята вина.

Само когато и двамата – и жертвата, и насилника – са в равна степен лоши, т.е са загубили и за изстрадали еднакво, тогава те се оказват в равно положение. Тогава между тях може да се намери помирение и да започнат да си правят добро един на друг, или просто мирно да си тръгнат.

И динамиката, която виждаме в констелациите от насилника към жертвата е: „Ти можеш да вземеш от мен толкова, колкото ти струва това, което аз съм ти сторил.” И това ни дава възможност да се измъкнем невредими от тази връзка и да постигнем хармония. За повечето хора е трудно да повярват, че може да се постигне примирие между жертвата и насилника, но следвайки тази динамика жертвата спри да се ядосва и да иска изкупление.

В обществото колкото по-беззащитна и безсилна е жертвата толкова по-виновен и по-обвиняван е насилникът. И в констелациите става видно, че ако жертвата потърси своите права и изкупление от виновника се слага край на вината и се поставя начало на нови взаимоотношения. Когато, обаче, жертвата не действа сама, а с това се занимават други хора със своите действия те създават повече вреда и несправедливост, отколкото ако жертвата се застъпва сама за своите права.

Понякога, обаче, жертвата прощава на насилника и прошката е това, което прикрива и отлага конфликта, вместо да го разреши напълно. Особено пагубно влияние оказва този вид прошка, когато жертвата разрешава на виновника грехове за да има право. И в констелациите се вижда много ясно, че за да се постигне истинско помирение жертвата е длъжна да потърси правата си, а виновникът да поеме своята отговорност за постъпките. Съществува прошка, която позволява и на виновника и на жертвата да съхранят своето достойнство. За това е необходимо жертвата да не стига до крайности в своите искания и да приеме компенсацията и покаянието на виновния. И ако жертвата се счита за морален победител в тази ситуация решение не може да има, тъй като по този начин не се дава шанс на насилника.