Как чрез любовта в констелациите можем да спрем злото за поколенията напред

lubovta

В родът цари архаичен ред, който вместо да не допуска нещастието и страданията ги увеличава. Доколкото поколенията напред се опитват, водени несъзнателно от желанието на системата за равновесие, да оправят грешните на поколенията до тях злото не свършва. И поради факта, че този закон е несъзнателен той съхранява своята сила.

Констелациите прави видни тези скрити динамики и позволява да се поправят тези вреди и да се възстанови равновесието. И за разлика от сляпата несъзнателна любов, която увеличава злото, тази любов намира равновесието и спира злото за поколенията напред.

Какво например става видно в констелациите по отношение на две динамики „Следвам те” и „По-добре аз, отколкото ти”.

Ако осъзнаем, че тези фрази са ни познати и ги носим в сърцето си и се опитаме да ги кажем в лицето на този, който следваме или заради който го правим няма да успеем. И в констелациите става ясно, че това не е възможно защото разбираме, че този човек ни обича и няма да се съгласи с това предложение. И най-лесното решение е просто да се поклоним на този човек и да му кажем: „Ти си големият, а аз съм малкия. И аз приемам и уважавам своята съдба, но си имам моя. Моля те, благослови ме.” И в този случай връзката между тези хора става два пъти по-дълбока и любовта може да се настани между тях.

Ако например човек иска да последва някого в смъртта си, например, дете починало по време на раждане или абортирано дете, той може да му каже: „Ти си мой брат/моя сестра и аз те уважавам като мой брат/сестра. Ти имаш място в моето сърце. Аз се прекланям пред твоята съдба, но си имам моя.” И тогава вместо живите да следват мъртвите, в констелациите, чрез любовта те се грижат за тях и продължават към живота си.

Ако детето се чувства виновно, защото е живо, а неговия брат или сестра са починали, той може да му/й каже: „Скъпи мой брат/сестра, ти си мъртъв, а аз ще поживея още и един ден ще умра.” И в констелациите тази самоувереност на детето към смъртта изчезва и живото дете може да живее, без да изпитва чувство за вина.

Ако един от членовете на рода е изключен или забравен, в констелациите, равновесието в тази система може да бъде възстановено като признаем правото на тези хора да са част от системата. Тогава, например, втората жена може да каже на първата: „Ти си първата, аз съм втората И аз ти благодаря, че ми отстъпи твоето място.” А ако към първата жена са постъпили несправедливо втората жена може да каже: „ Аз признавам, че постъпихме несправедливо с теб, и че твоят мъж сега е с мен за твоя сметка. Моля те бъди добра към мен, ако аз се погрижа за мъжа и моля те бъди доброжелателна към моите деца”. И в констелациите става видно, че тази любов прави доброжелателна първата жена и тя се съгласява, защото чувства, че е уважавана. И по този начин балансът е възстановен и детето няма нужда да се забърква в нещата на големите.