Мъжът и жената в констелациите

muj i jena

Мъжът изпитва необходимост от жената, защото на него като на мъж не му достига женска енергия. А жените изпитват необходимост от мъжа, защото на нея като на жена не и достига мъжка. Поради тази причина на мъжа за да е мъж му трябва жена, а на жената – мъж. Мъжът става мъж тогава, когато си вземе жена измежду жените, а жената става жена, когато си избере мъж измежду мъжете. Тогава, когато мъжът прави жената своя жена и живее с нея като с жена и когато жената прави мъжа свой мъж и живее с него като с мъж – тогава те са вече двойка.

И най-важното в двойката е жената винаги да си остане жена, а мъжът винаги – мъж. Поради тази причина мъжът трябва да се откаже от женското в себе си, а жената – от мъжкото. И само тогава жената ще бъде значима за мъжа – когато остава жена. И само тогава мъжът ще бъде значим за жената – когато е мъж.

Ако мъжът можете да развие в себе си женското начало, тогава не му е необходима жена; а ако жената можеше да развие в себе си мъжкото начало – нямаше да й е нужен мъж. Това е една от причините мъже или жени, които развиват в себе си качествата на другия пол да живеят сами. Те са си самодостатъчни.

А за да стане мъж синът трябва да се откаже от своята първа жена в живота си – своята майка, а жената – от своя първи мъж в живота си – своя баща. И колкото по-рано мъжът излезе от опеката на майка си и попадне под влиянието на своя баща, а дъщерята да попадне под влиянието на своята майка, толкова по-пълноценни ще са те в двойката. И ако мъжът остане под влиянието на своята майка той ще си остане юноша и покорител на женски сърца, но не и мъж, а жената – любовница и момиченце, но не и жена.

И в констелациите става видно, че ако някой от партньорите иска да бъде с другия поради други причини като например за удоволствие, за да е по-обезпечен, заради богатство, заради образование, да го защити, да го спаси, да го подобри, да го види като баща или майка на своите деца или заради каквато и да е друга причина това вече не са истински отношения между мъж и жена.

И по време на сексуалният акт ние се чувстваме най-беззащитни и най-уязвими и това изисква нашето смирение. По време на акта ние се откъсваме от своите родители и се прилепваме към своя партньор. По време на акта тялото превъзхожда душата, нейната правдивост и величие. И тогава произтича един друг процес в нашите души, без значение дали го искаме или не. Инстинктите доказват своята мъдрост там, където разумното и нравственото поставят граници и са несъвместими. И по време на акта действа един висш дух, който побеждава наши разум и нравствена воля.

По време на сексуалните отношения с нашите партньори, които не са първи за нас, ние усещаме връзката на нашия партньор с предишните му партньори. В констелациите става ясно, че на подсъзнателно ниво ние изпитваме вина към предишния партньор и не си позволяваме да приемем следващия партньор като него.

Когато единият от партньорите ревнува, той публично заявява правото си над другия, но в констелациите става видно, че той реално не се чувства достоен за него.

В отношенията между мъжа и жената и двамата са ориентирани към третия, към детето, и в него тяхната мъжка и женска част се реализират напълно. И само когато мъжът стане баща той се реализира напълно като мъж, и само когато стане майка жената се реализира напълно като жена. И само в детето мъжът и жената стават в пълен смисъл и видимо за всички едно цяло. И ако тяхната родителска любов е предшествана от любов един към друг, те лесно могат да пренесат тази любов към детето. Поради тази причина, ако тяхната любов като двойка е от все сърце, то и тяхната родителска любов към детето тече от все сърце. И в констелациите се вижда, че когато тяхната любов към партньора намалява, отслабва и тяхната любов към детето. Това, на което са се възхищавали и самите те са обичали в партньора, те обичат и в своето дете. А това, което ги дразни в техния партньор ги дразни и в детето им.

Затова ако родителите се уважават, обичат и си помагат това се предава и към детето им. А на тези, на които не се удава да обичат, уважават и помагат на партньорите си, не им се удава и по отношение на децата им.

Ако родителската любов е продължение на любовта на родителите един към друг, то детето се чувства желано, прието, уважавано и любимо от своите родители и то на подсъзнателно ниво знае, че всичко е наред и всичко е добре.

Ако, обаче, във връзката има направен аборт, то в отношенията между двамата възникват проблеми, въпреки че връзката остава.