Мили татко/мамо благодаря ти за това, което си ми дал и вие двамата, с моята мама/татко сте ми нужни…

mili tatko mamo

Първото, което е свързано с любовта между родители и деца е това, че родителите дават, а децата взимат. Родителите дават на децата си това, което са взели от своите родители, от една страна, и от друга, това, което взимат един от друг като двойка. А децата предават това, което са получили на своите деца.

Това също важи и за отношенията на даване и получаване между братя и сестри. Появилият се първи трябва да дава повече, а появилият се на този свят по-късно е длъжен да взима от по-стария.

Така, в констелациите става видно, че този, който дава, е получил преди това от друг.

Второто важно нещо, което не трябва да забравяме е, че този, който получава е длъжен да уважава това, което му се дава и този, от който го получава.

Третото нещо, което не трябва да забравяме, и което в констелациите ни разкрива голяма част от нашите проблеми е, че този поток на даване и получаване върви от миналото към бъдещето, отзад-напред. Поради тази причина децата винаги са по-нисшестоящи от родителите си.

Когато говорим, че родителите дават, а децата вземат, в констелациите, се има предвид животът. Давайки живот на своите деца, родителите дават нещо, което не им принадлежи. И заедно с животът те дават на децата и самите себе си, такива каквито са, без да прибавят или да добавят нещо друго. Поради този факт, родителите не могат, дори да искат, да извадят нещо и да го оставят за себе си. И децата, на свои ред ставайки родители, не могат да прибавят нещо, или не могат да се откажат от нещо. Затова в децата има не просто родители, те носят в себе си просто техните родители.

И в констелациите е видно, че това приемане е една крачка напред към смирението. Това означава, че ние се съгласяваме с живота си и със съдбата си, приемайки себе си такива каквито сме станали благодарение на своите родители: с тези граници, които са ми установили, с тези възможности, които те са ми подарили, с преплитането на съдбата на членовете на това семейство, на вината, която носят тези членове, с всичките им негативни и позитивни страни.

И всеки може да се смири сам за себе си, представяйки си своите родители пред себе си, и заставайки на колене пред своя баща и майка да се поклони на своите родители с ръце протегнати напред и длани обърнати нагоре, казвайки им:

Мили татко/мамо, аз приемам всичко, което ти си ми дала, всичко, напълно, и аз го приемам с неговата реална цена, толкова, колкото ти е струвало на теб и толкова, колкото струва на мен. И аз ще създам от това радост за теб, защото това не трябва да е било напразно. Аз силно държа и ако мога, ще го предам по-нататък, като теб. И те приемам мили татко/мамо, а ти можеш да разполагаш с мен като с твое дете. Ти си този/тази, която си ми нужен, а аз – аз съм това дете, което е нужно на теб. Ти си по-големия/голямата, а аз съм по-малкия/малката. Ти даваш, а аз взимам. И аз се радвам, че ти приемаш мама/татко. И вие двамата сме ми нужни. Само вие.”

И който го направи ще може да усети в себе силата си и ще се почувства цялостен…

Някои се страхуват, че ако приемат родителите си такива каквито са може да им се случи нещо лошо, нещо от което те се страхуват. Например това може да е болест или вина. Тогава те се затварят за своите родители и за това добро, което могат да им дадат родителите им и не приемат животът в цялост.

И в множество проблеми, които разрешаваме с констелациите се вижда, че повечето от нас, които не приемат родителите си, се стремят да запълнят тази недостатъчност, тази празнота. И тогава те могат да се стремят към самореализация и просветление, но не могат да го постигнат, защото отхвърляйки своите родители те отхвърлят себе си и се чувстват незначими, слепи и пусти.

Но всеки от нас знае, че вътре в него има и нещо, което го различава от родителите му. И ние трябва да приемем и това, вътре в нас. И то може да бъде по-трудно, по-тежко, по-леко, по-добро или по-лошо. Но ние нямаме властта да го изберем. Ние трябва да го приемем като наша задача или наше признание, все едно са ни наели на работа.

И родителите ни не ни дават само животът. Те се грижат за нас, защитават ни, обличат се, дават ни дом и подслон. И ние трябва да приемаме всичко това с любов. По този начин нашите родители се чувстват уважени и с по-голямо удоволствие ни дават. Ако приемаме от нашите родители по този начин, то ще ни бъде достатъчно. Съществуват и изключения, и те ни създават редица проблеми според констелациите. И ролята на детето е да усети, че всичко, което е получило от своите родители е достатъчно. И останалото ще го направи само. И така може да се отдели от родителите си и да тръгне към своя живот, като по този начин изгради здрава връзка със своите родители.

Ако детето изисква от своите родители и смята, че те са длъжни да му дават, то родителското сърце се затваря. И те не могат да му дадат всичко с предишното удоволствие и толкова много, колкото му трябва. И детето дори да го получи, има проблем да го приеме, както се вижда в констелациите. И заедно със своите претенции детето не може да се отдели от своите родители, защото те го свързват с тях. И тази връзка създава едно усещане, че той няма родители, а родителите имат усещането, че нямат дете.

Ако детето приема за свои личните блага или личните притежания на своите родители, без да полага усилия да ги постигне или без да следва своята съдба, то няма да е заплатило за тях.

Когато, обаче, родителите искат от децата това, а децата дават на родителите това, което не са приемали от своите родители или от партньора си, те се поставят на по-високо ниво. И нарушавайки йерархията детето се наказва строго, понякога критично, без да подозира своята вина и без да види някаква скрита връзка. Но тази връзка съществува и констелациите я правят видима. Работата е в това, че когато дава или когато получава, това което не му е присъщо, детето от любов върши срещу реда, но не го разбира заради своята самонадеяност и приема, че постъпва добре. И да следваш реда това е мъдрост, а да го следваш с любов – това вече е смирение.

И ако децата се грижат за своите възрастни родители, родителите с пълно право трябва да приемат от своите деца, защото в семейството съществува една здрава връзка, и целта на членовете в семейството е да способстват за общото благо.