Основни принципи в констелациите

osnovni principi constelacii

В процеса на намирането на най-доброто решение в констелациите ние спазваме три основни принципа и членовете във фамилната система поемат тяхната отговорност за неспазването им. По този начин ние имаме възможност, разрешавайки своя проблем, да еволюираме като членове на тази система и й помагаме да еволюира заедно с нас. И след това, следвайки в живота си тези основни принципи, ние можем да поемем отговорност и да помогнем за балансирането на всички системи, в които участваме.

Първи основен принцип „Принадлежност“

Този принцип съдържа в себе си два под принципа: принцип за неизключване и принцип за равенство за принадлежност.

Принципът за принадлежност казва, че всеки човек принадлежащ към една система има право да бъде част от нея и никой няма правото да го изключи. Първи аспект: И в констелациите става ясно, че един член на едно семейство не може, изведнъж, повече да не принадлежи на това семейство: кръвта на рода му тече във вените му и това е безспорен факт. Ако вие изключите някои от вашето семейство (и има много начини да се изключи някой …), вие наранявате системата на нивото на най-важния принцип. Всъщност, в констелациите се вижда, че изключването оказва въздействие не само върху членовете на настоящата система, но също и върху потомците до седем поколения напред.

В една фирма, когато хората са съкратени, те са изключени, и това е нараняване на системата, освен когато хората са доказали с поведението си, че не желаят повече да бъдат част от фирмата като не уважават правилата й. Обезщетенията при съкращение да един начин да се компенсира нараняването дължащо се на изключването.

Втори аспект: Всички членове на системата имат равенство за принадлежност. И констелациите ни показват, че или принадлежим или не принадлежим на една система, но не принадлежим повече или по-малко от другите членове.

И въпросите, които можем да си зададем още сега са:
• Всички, които принадлежат в системата, допуснати ли са в нея?
• Има ли хора неща или групи, които са пренебрегнати или забравени?
• За кой член не се говори в моята система?

Втори основен принцип „Старшинството“

Този принцип в констелациите изисква само реалността да бъде призната: този, който е пристигнал първи не може да стане този, които е пристигнал втори или последен. Това е констатация на факт и ние нищо не можем да променим. Според констелациите, ако се намесим да го променяме, ние нараняваме един от начините на функциониране на съответния ни свят: първия е тук, след него идва друг, и друг. За да не се нарани принципа на старшинство, ние трябва да изразим на по-възрастния/големия признателността, че той е по-стар/по-голям.

Друг аспект на основният принцип е когато едно дете смята, че превъзхожда (смята се за по-висше) своите родители или си мисли, че родителите му е трябвало да бъдат или да живеят по друг начин. По този начин детето нарушава принципа на старшинството.

Предците, възрастните, първородните (или също така създателите или основателите на фирмата) имат право на уважение и често право на почести, и трябва да бъдат третирани с достойнство. Децата не могат да станат родители на своите родители: по този начин те се поставят над родителите си и нараняват принципа на старшинство.

Трети основен принцип „Баланс между даване и получаване“

Всеки път, когато е сторено зло, трябва да се намери начин то да се компенсира, и има хиляди възможни начини; всеки трябва да намери начина за себе си. В противен случай, злото се компенсира така или иначе само, но в този случай, един човек плаща вместо друг, понеже законите на системата са слепи, те просто се прилагат, и често последния пристигнал, или най-слабия е този, които плаща… Обаче, когато не можем да върнем това, което сме получили (родителите винаги дават повече, създателите също, както и по-голямата част от първородните деца и по-възрастните) можем поне да изкажем своята благодарност и признателност.