Съвет за пълноценна връзка: нека даваме малко повече отколкото получаваме

suvet

За да стане мъж синът трябва да се откаже от своята първа жена в живота си – своята майка, а жената – от своя първи мъж в живота си – своя баща. И колкото по-рано мъжът излезе от опеката на майка си и попадне под влиянието на своя баща, а дъщерята да попадне под влиянието на своята майка, толкова по-пълноценни ще са те в двойката. И в констелациите се вижда, че ако мъжът остане под влиянието на своята майка той ще си остане юноша и покорител на женски сърца, но не и мъж, а жената – любовница и момиченце, но не и жена.

Женското начало в душата на мъжа Карл Густав Юнг нарича „анима”, а мъжкото начало в женската душа – „анимус”. Анима се развива силна, ако синът остане под влияние на своята майка и тогава той по-трудно разбира жените, по-малко им откликва и има незначителни успехи с жените и с мъжете.

На свой ред, анимус става силен, когато дъщерята остане под влияние на своя баща. Тогава тя по-трудно разбора мъжете, по-малко им откликва и има незначителни успехи и с жените и с мъжете.

Влиянието на анима в мъжете се поддържа в определени, здравословни граници, когато той рано преминава под влияние на бащата. Тогава той става по-разбиращ и жените и женските ценности. А действието на анимус се поддържа в определени граници, ако дъщерята е под влияние на майката. Така жената е способна да оказва по-голямо съчувствие към мъжа, да го разбира и да уважава и приема неговите ценности.

Във връзката между двамата и двамата партньора дават и получават. Жените дават своята женска част на мъжа, а взимат неговата женска,а мъжете дават своята мъжка част, а взимат мъжката част на жените.

Това равновесие се нарушава, когато единия партньор изпитва желание, а другия го удовлетворява. По този начин този, който изпитва желание е малкия, а удовлетворяващия го е големия. И този, който се нуждае взема, а другия, като помощник, дава. Но в резултат този, който иска се оказва в ролята на дете, а даващия – в ролята на родител. И тогава получаващия трябва да благодари, а даващия изпитва превъзходство и се чувства свободен, защото не е взел. Това поставя под съмнение взаимоотношенията им. И за да се постигне баланс, в констелациите е видно, и двамата трябва да имат желания и всеки с уважение и любов да дава това, от което другия се нужда.

И в този ред в констелациите без да можем да обясним разумно каква е причината става видно, че жената трябва да следва мъжа – в неговото семейство, в неговата къща, в неговия кръг, в неговия език, в неговата култура и да се съгласи и приеме, че децата трябва да следват бащата.

В отношенията между партньорите съществува равнопоставеност. Ако единия се опитва да промени другия, тогава тази равнопоставеност между тях се нарушава и техните отношения стават като отношения между дете и родител, и обикновено единия партньор с тръгва от този тип отношения. Ако единия партньор дава на другия това, което е трябвало да му дадат родителите, например образование, тогава между тях не може да има повече равнопоставеност и този, който е получил се чувства длъжен и като правило оставя другия. И констелациите ни показват, че само ако има баланс между даване и получаване равните партньори могат да останат заедно и задълго.

Без да се обръща внимание на факта какво мъжете и жените могат да си дадат един на друг и какво могат да получават един от друг, те са равнопоставени и обменът на любовта между тях, тази любов която дават и която получават, балансира и допълня баланса и в другите области.

Така, че ако единия дава на другия нещо хубаво, то другия не намира покой докато не възстанови равновесието и не върне на партньора си нещо хубаво. Но най-важното правило в констелациите е, че за да се развива връзката трябва да дадем малко повече, отколкото сме получили. И по този начин се получава обмен.

Ако равновесието не настъпи, обменът се прекратява, което с епроявява в липсата на желание на единия партньор да дава на този, който взема; а другия повече не иска да взима от другия, който дава. Обменът се прекратява и в тези случаи, когато единия дава повече, от колкото е в състояние да даде или да компенсира и ако другия иска повече, отколкото може да е в състояние да му даде или е готов да му даде. Поради тази причина мярката да даващия трябва да е съизмерима с мярката на получаващия, мярката на получаващия – с даващия. И важното е, още в началото, да се постави някакъв ограничаващ предел.

Същото правило важи и за лошите неща, които правим. Ако единия причинява на другия нещо такова, като му причинява болка или го оскърбява, то жертвата е длъжна на свой ред да му причини същата болка.

Ако жертвата е прекалено добра и не е наказала лошия, то равновесието не се възстановява и отношенията се оказват под заплаха както става ясно в констелациите. Но важното е тук жертвата да накаже виновника малко по-малко за да може отношенията да продължат с любов и да обмена положителен.

Ако жертвата и насилника във връзката си причиняват всеки път все повече и повече лошо, тогава обмена е негативен и те започват да живеят в нещастие.