Как ставаме заместители на своите предци според констелациите

zamestiteli

Следващите по важност отношения, които ние създаваме освен с нашето семейство и родители възникват с членовете на нашия род.

Членовете на един род се свързват един с друг токова силно, че тежката съдба на един се отразява на другите и възниква желание да се раздели с тях Например, ако в едно семейство умре дете, то неговите братя и сестри имат желанието да го последват. Родителите или родителите на родителите понякога следват това движение и искат да последват умрялото дете или внуче. Или когато умира единия партньор другия обикновено иска да го последва.И в констелациите това движение се изразява думите: „Аз те следвам”.

И вместо него можем да вземем неговото страдание, изкупление и смърт и по този начин да го избавим от тежката съдба. В констелациите това поведение се изразява с думите „По-добре аз, отколкото ти.” И например, когато детето види, че един от членовете на семейството е болен, то си казва: „По-добре аз, отколкото ти.” Или детето усеща, че някой е обхванат от тежка вина и иска да я изкупи: „По-добре аз да изкупя, вместо ти.” Или ако детето види, че неговите близки искат да умрат, то си казва в душата: „По-добре да изчезна аз, отколкото ти.”

И в семейството обикновено това са най-младите членове. Но такова заместване може да има и вътре в двойката.

В констелациите става ясно, че този процес се случва напълно несъзнателно и никой не вижда как се случва всичко това. И тези силни връзки имат за цел да съхранят системата и рода. Това означава, че един могъщ, действащ в равна степен за всички членове на системата, без пристрастия ред действа и следи за това, всеки който се появи в рода да остане в него, дори и след смъртта си. И целия род включва в себе си както живите, така и умрелите. Ако този род загуби някой от своите членове, защото му е отказано право на принадлежност или просто е забравено за него, тогава в констелациите става ясно, че вътре в рода възниква една потребност да се възстанови вътрешната пълнота и цялост. По този начин ние се „вплитаме” с нашите предци и ставаме техни заместители. Този процес се случва абсолютно несъзнателно и за този процес отговарят децата. И например, ако един мъж остави своята жена заради друга и й каже: „Не искам повече да те виждам.”, то в новото семейство може да се роди дъщеря, която да се яви заместител на първата жена и да започне да се кара с баща си, да го ненавижда по начина, по който го е правила и го прави първата жена. Но детето не знае, че се е вплело с тази изключена жена и че нещо я кара да бъде като нея. И родителите не знаят това.

И невинните членове на системата стават отговорни заради виновните. В констелациите става видно, че по този начин в рода се оправя и компенсира несправедливостта по отношение на предишни ранявания на система. И децата са последните, които са повикани от висшата инстанция за да се справят с несправедливостта, направена от предишните поколения. И за възстановяването на реда в системата няма справедливост.

Всеки член на системата има право да е в нея и има равно право на принадлежност към нея. А в много семейства това право се отказва на някои членове на системата. И например, ако мъжът има извънбрачно дете жената никога не трябва да казва на мъжа: „Не искам да знам за това дете, нито за неговата майка, не желая да имам нищо общо с тях.” Или ако по време на раждане жената е починала, то нейната съдба внушава страх на другите и никой не говори за това или ако някой е отхвърлен от рода си поради непристойно поведение: „Ти си позор, срам за нашия род и ти нямаш място при нас.”

И в повечето случаи в констелациите думите като: „Ти нямаш право да си тук.”, „Ти имаш по-малко права от мен да си тук.”, „Ти загуби своето право да принадлежиш на този род.”, Аз имам повече права.” не означават нищо. Понякога това право на принадлежност се отказва и на рано умряло или мъртвородено дете, когато забравяме за тях или когато даваме тяхното име на следващото дете. Тогава им казваме: „Ти нямаш повече място тук, ние имаме с кого да те заменим.” И тогава на мъртвото дете не му остава дори името.

Ако презираме някого от нашите предци или изпитваме страх от неговата съдба, то ние му отказваме правото да принадлежи на системата и рода. И един по-висш ред ни кара да запълним тази празнота и да компенсираме несправедливостта, която е извършена в миналото – като се вплетен с него, като станем негов заместител.