Раздялата в Констелациите

razdialata

Ако в човешките взаимоотношения нечия вина води до раздяла, ние обикновено считаме, че виновника за раздялата прави това свободно и независимо. В констелациите, обаче, става ясно, че ако той не направи това, нанасяйки тази рана, може би той е бил обречен да спре своето развитие, да посърне и тогава в него ще се появи желание да се ядосва на другия.

Често виновният се опитва да си купи раздялата, страдайки много, за да може да балансира с това болката, която ще изкупи този, който е оставен. Възможно е след раздялата той да иска да открие пред себе си нови, широки хоризонти и възможности и страда, тъй като за да постигне това трябва да причини страдание или вреда на другия.

Раздялата, обаче, дава възможност и на другата страна и внезапно пред оставения също се откриват нови възможности. Ако другият се откаже от тях и остане застинал в своята болка, той пречи на виновника да тръгне по своя път и двамата, без значение на раздялата остават приковани един към друг. Ако оставения също използва своя шанс за ново начало и двамата ще получат свобода и облекчение.

Там, където вината и причинените вреди са с огромни размери, примирението е необходимо само при пълно отказване от изкупуване. Тогава на преден план в констелациите излизат смиреното прощаване и смиреното примирение. Тъй като и двамата трябва да се подчинят на непредсказуемата съдба, която е решила това и по този начин се слага край на вината и изкупуването.