Деца и родители

deca

Възрастна жена наблюдавала, как нейния внук яде неправилно супа, държи ножа за другия му край, яде основното с ръце, сипва чая в чинийка.

-Нима като си наблюдавал, как се хранят родителите ти, нищо не си научил? – попитала го тя.

-Научих, – казало момчето, премлясквайки с отворена уста. – Никога да не се женя.

(Ошо, “За децата”)

Влияние на семейството

Традиционно главната роля във възпитанието на детето играе семейството. Това, на което се учи детето в семейството в първите си години, запазва за цял живот. Важността на семейството като институция за възпитание се състои в това, че в него детето се намира значителна част от живота си, то най-силно повлиява на личностното му развитие, което не може да се сравни с нито едина от другите институции за възпитание. Семейните ценности като: традиции, обичаи, забрани, навици, възгледи, са регулатори на поведението на членовете от семейството, от които е много трудно да се откажем.

Семейството може да играе роля както на положителен възпитател, така и на отрицателен. Положителното въздействие на личността на детето се състои в това, че никой, освен най-близките хора в неговото семейство – майка, баща, баби, дядовци, братя, сестри, не се отнася към детето по-добре, не го обича повече и не се грижи за него толкова много. Заедно с това никоя друга институции на възпитание не може да навреди толкова много на възпитанието на детето, както може да направи това семейството.

Например, тревожна майка най-често има тревожни деца; амбициозните родители така потискат децата си, че това довежда до комплекс за малоценност при децата; несдържан баща, който избухва при най-малкото нещо, често, несъзнателно, формира при децата подобен тип поведение. Ако детето вижда, че членовете на семейството постоянно се карат и са алчни, това може да направи детето агресивно и алчно и т.н.

Ако детето вижда хармония в семейството, неговите родители се отнасят с любов, великодушие и уважение един към друг, то това възпитава у него също великодушие и той си казва: “Разбирам как трябва да се живее: трябва да бъда великодушен, да обичам и уважавам хората”.

В ситуация, когато детето няма родители или има само един родител, то се намира в неблагоприятно положение. Дете възпитавано в семейство с баща, в зрала възраст ще се отнася по-добре с околните, отколкото момче възпитавано без баща. Такова момче е възможно в последствие да компенсира загубите, но той има неблагоприятен старт. По този начин, много въпроси, свързани с възпитанието на децата, развитието на личността, благополучието на деца и възрастни, могат да бъдат решени само с подкрепата на семейството. Нека обобщим, семейството е основа, фундамент, като стартова площадка за ракета. Ако тя е надеждна, то в живота може да се постигне много.

Самореализиращи се пророчества

Житейските порядки на родителите, предаващи се от поколения на поколения, определят “жизнения сценарий” на детето и неговата съдба. Добре е, когато родителското програмиране е положително: “Ти си най-добрият за мен!”. Но по-често, децата чуват от родителите си и негативни послания: “Нехранимайко!”, “Неудачник!”, “Нищо няма да излезе от теб!”, “Ще приключиш под оградата като баща ти” и т.н.

Пораствайки, детето и да иска да се промени, и да иска да повярва в нещо по-добро, убежденията, които вече е възприело не му дават да направи това.

Ето наколко от най-разпространените порядки, които влияят и формират житейския сценарий на детето: “Светът е опасен и жесток”, “животът е несправедлив”, “всички мъже са глупаци”, “всички жени са леки”, “не можем да се доверим на никого” и т.н. Постоянни спътници на тези убеждения се явяват постоянно безпокойство, различни страхове и фобии, хронични болести, които могат да се появят в най-ранно детство.

Така, усвоените в ранно детство (до 7-8 години) жизнени програми, се реализират и остават цял живот и се предават “по наследство”.

Най-любимата емоция

Например, до 2 годишна възраст, детето се запознава с тялото си и едвам му стига енергия, за да забелязва как неговото поведение влияе на околните – важното е да получава това, което му е нужно, когато му е нужно. Изискванията на толкова малко дете се постигат с плач.

На две годинки детето започва да наблюдава родителите си, за да разбере как е по-правилно да общува с тях за да получава желаното.

Е. Берн във своите трудове по психология пише, че до 10 годишна възраст, детето формира своите емоции, които ще преобладават в живота му. При това то предварително “експериментира”, изпитвайки поред гняв, вина, обида, уплаха, недоумение, радост и т.н.

На някои неща в семейството не се обръща толкова внимание, друго с негодование се отрича, но нещо от всичко “работи” и носи своите резултати. Най-любимата емоция се превръща в нещо като рефлекс, който също може да се съхрани до края на живота.

Този сценарий има следните последици:

• Детето свиква да реагира в различни ситуации с една и съща емоция (“гневните” – ще се разгневят, “обиждащите се” – ще се обидят), което го отдалечава от цялото разнообразие от емоции.
• Възникват трудности в отношенията и разбирателството с околните.
• Любимата емоция става средство за манипулация и контрол на родителите.

Ако сте забелязали, че „пророчествата” са вече факт, сте обхванати от любимата си емоция или усещате, че вашето семейство влияе върху вас и искате да бъдете свободни, за да изживеете живота си както намерите за добре, да имате свои избори и алтернативи може да разрешите трудностите си с техники за емоционална свобода, за освобождаване на подсъзнанието, други техники от енергийната психология или констелации.

(По http://white-elephant.ru)