Болестите на 21 век – анорексия и булимия

bolesti

„Кажи ми как ядеш и ще ти кажа кой си…”

В днешно време за храната и навиците на хранене се говори много. Толкова много, че първоначалния смисъл и предназначение на храната като такава се е загубил. Нека не забравяме, че храната ни е необходима за да поддържаме физическото си тяло живо. Но човекът е многоизмерно същество и освен храна за физическото тяло му е необходима и друга храна – за емоционалното и менталното му тяло.

С други думи – нашите мисли и емоции. Оказва се, че тях също трябва да ги храним! Но с какво се хранят те? С „храна за ума”, доста често срещано понятие в наше време, всички хранят ума ни: университет, общество, училища… Още от детството ни тъпчат с какво ли не, а ние преглъщаме „знания” обикновено без да сме ги смлели. Ние сме смятаме за образовани и умни и не забелязваме своя емоционален глад.

Емоционалният глад се отразява на новото на сърцето и се изразява в остро изразено чувство на липса на емоционална топлина: радост, удоволствие, контакти, любов, доверие, разбиране, присъствие на другия, наличие на интимност. Емоционалният глад, силно усещан от съвременните хора, но омаловажаван от тя създава много силен душевен дискомфорт.

За да не чувства този душевен дискомфорт съвременния човек го заглушава с различни сложни начини, в това число „знание” и храна, разпознати и изядени във вярното количество и качество. И дори умствените способности на всички да не са равни – този, който се учил в университета цял живот получава диплома, а има и такива, които не са прочели и една книга през целия си живот – то храненето е много просто: поднасяш лъжицата в устата ти и можеш да започнеш да ядеш.

По този начин хората не забелязват как бъркат душевния или емоционален глад с физическия. Това е основната психологическа причина за всички хранителни нарушения и зависимости.

Какво е това хранителна зависимост? Това е състояние, при което човек престава да използва храната по предназначение, а именно за да утолява глада. Храната става по-често начин да се справим с вълненията и тревогите, да се занимаваме със себе си, когато нямаме какво да правим. Храната става начин да се намери решение на много важни въпроси, да стане заместител на емоциите им, които на човека не стигат в живота.

Никой не спори – храната е удоволствие. И ето, че се появяват много хора отбелязвайки с храната своите успехи, възнаграждавайки се за успеха си или напротив, „обзети” от стрес. Страхът, чувството на тревожност водят към това, че човек „влиза” в хладилника и смята, че от там вижда всичко. И вече успокоен си задава въпроса: „защо изядох всичко това?”. Анорексията и булимията – това са двата най-разпространени хранителни разстройства.

Анорексията

Тази дума от превод на гръцки означава частичен или пълен отказ от приемане на храна, със загуба на трезва самооценка. Болните, даже при пълна дистрофия не забелязват своето изтощение.

Булимията

Тази дума от превод на гръцки означава безконтролно поглъщане на храна, с последващ „катарзис” с помощта на повръщане или слабителни.

В рисковата група попадат хора, които са склонни към хипохондрия, хора с ниско самочувствие, които се опитват да се издигнат в собствените си очи като се ограничават от храната… Обикновено „хранителните маниаци” стават тревожни личности, които с помощта на педантичния избор на продукти се опитват да заглушат своя страх от бъдещето. Перфекционистите също попадат в тази рискова група – патологическия стремеж към съвършенство много често ги кара да имат нездравословно отношение към храната.

Статистика

Приблизително 1000 жени ежегодно умират от анорексия или булимия. Около 20% от хората с хранителни разстройства завършват живота си със самоубийство. Хранителната зависимост до скоро се смяташе за болест на младите, но изследванията показват, че от нея боледуват хора от 30 до 40 г. и даже над 45 години.

В света от анорексия на нервна почва страдат около 12 на 100 човека,от булимия – 24 от 100. Числото на болните от анорексия остава относително стабилно през годините, но се увеличава боря на хората страдащи от булимия.

Една от основните причини за емоционалния глад – това са личностни нарушения, провокирани от психологически травми. Ако говорим общо, то може да се каже, че анорексията – това е страх да живееш, да изживееш в цялостност живота си, желание да изчезнеш. И всичко това е напълно неосъзнато. Все едно човек си е забранил да събира живот в себе си да усеща пълнотата й. Корените на проблема са на емоционално и системно ниво, а не на физическо.

Булимията е вътрешен конфликт между „искам” и „не трябва да правя това, което искам да правя много”. Булимията се появява като способ за разрешаване на вътрешни конфликт.

Първата стъпка за изцелението – това е да се научим да различаваме физически от емоционалния глад. Ако този глад е физически, то просто подберете и планирайки своята диета и часовете, в които да приемате храната по време на деня. Ако, обаче, вие сте забелязали второто, обърнете се към професионалист – терапевт, психолог или констелатор и променяйки хранителните си навици вие можете да станете здрави много бързо!