Игри на съзнанието: единственият човек, който ви въвлича, сте самите вие

suznanieto

Първи слой на осъзнаването – това е когато осъзнавате, че сте въвлечен в семейни и социални игри-сценарии и започвате да се освобождавате от тях.

Първоначално се борим с тях, като подрастващ: “аз не играя в тези игри! аз имам своя игра! не ме въвличайте в това!”. След което вие започвате да осъзнавате, че еднственият човек, който ви въвлича – това сте вие. Тук започва първият етап от потапянето в собствените си възприятия: как създавам сам социална игра, с какво допринасям за нея и как мога да не го правя. След като сте прочистили своите възприятия и сте променили своето поведение от първосигнално на осъзнато, вие минавате на едно ново ниво, на което никой не може да ви въвлече в нищо.

Първият признак, който ще ни покаже, че сме на това ниво – вече не се впечетлявате от чужди игри, не ви се струва вече, че някой ви влияе и ви принуждава да правите нещо, което се противопоставя на вашите разбирания.

Измъквайки се от тази социална “матрица”, вие откривате едно ново ниво на свобода – да градите живота си така, както ви се иска. Тук започва зоната на експериментите с начина на живот, работата, отношенията с хората. Вие пробвате себе си в различни нови роли, творите своя живот. Това е един прекрасен етап.

Ако сте повярвали, че тук работата със осъзнаването е приключила, вие сте въвлечен в игра от друго ниво – илюзия за самия себе си и за своето осъзнаване. Първия признак за това – вие играете ролята на “осъзнал”, напреднал, просветен, надарен от небесата, абсолютно независим и самостоятелен човек.

Частично, всичко това е вярно, но това е само едно стъпало. Най-опасната илюзия е, че сте се освободил от биологическите и социални програми, че вашето възприемане на света е чисто и на него нищо не повлиява, че вие управлявате всичко самостоятелно.

ДДокато човек е жив, той е подчинен на своята физиология и максимума, който може да направи за себе си е постепенно да повишава нивото на своето осъзнаване, че е включен в биологическата саморегулация. Докато човек общува с другите (не седи в пещера сам, като отшелник) – негов основен двигател се явяват социалните потребности (нужда от признание, самореализация, взаимоотношения с другите хора). Безмислено е да отричаме тези потребности (аз не съм животно, не ми е нужно признание, достатъчно съм се самореализирал).

Отричайки тези потребности, вие просто си затваряте очите, увеличавайки, по този начин, тяхната власт над вас. Ако не признаниете и присвоите тези потребности, вие ставате въвлечен в играта на собственото си възприемане, за своята напредналост. Въвличате и хората около себе си, хипнотизирайки ги със своята убедителност, увлекателни картини на вашите просветени виждания. Нищо чудно, когато някои от околните се съпротивляват.

Това в никакъв случай не значи, че всичко, което се случва във вашето съзнание, всички ваши открития са глупости. Вашата субективна картина, може несъмненно да намери място в хорските сърца, тъй като вие наистина сте напреднали в нещо. Въпреки това вие все още сте субективно настроени, което значи, че виждате света по-ограничено.

Най-доброто, на което може да се научите на този етап – като удовлетворявате дадени потребности, да не им робувате. За вас е по-добре, да признаете на себе си и на околните, че искате отношения, признание и самореализация. И съзнато да се регулирате отношението си към тези потребности. Това е моментът, в който вие оставяте другите хора да решат сами, дали искат да имат отношения с вас, да ви дават ли своето признание, преставате да ги въвличате във своята Вселенна и започвате постепенно да изучавате самия себе си и да осъзнавате илюзиите си.

(По Нина Рубштейн http://econet.ru/articles/73805-igry-soznaniya-edinstvennyy-kto-vas-tuda-vtyagivaet-eto-vy-sami)