Защитните психологически механизми на личността

mehanizmi

Какво представлява защитен психологически механизъм? Този термин е бил въведен за пръв път от Зигмунд Фройд през 1894 година. Психологическа защита – това е несъзнателен психологически процес, който се използва като защита от прекомерна тревожност и като адаптация в трудни стресови ситуации. Именно тези психологически механизми са залегнали с основата на съпротивлението на личността. Тези защитни механизми се зараждат в ранно детство в психиката на човека. Появата им може да бъде епизодична, най-вече – като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат в част от личностната структура на индивида.

Функционалното предназначение и цел на психологическата защита, се състои в облегчаване на вътреличностния конфликт (напрежение, безпокойство), произлизащ от противоречието между несъзнателните инстинктивни импулс и усвоените изисквания на външната, социална среда – правила и норми в семейство и в обществото.

Съществуват две основни характеристика на защитните механизми:

1) Отричане или изкривяване на реалността;
2) Действие на подсъзнателно ниво.

Най-често хората използват защитните механизми комплексно. Освен това, повечето хора имат склонност да “предпочитат” един защитен механизъм пред друг, по този начин се формира своеобразен навик. Така всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми.

Видове защитни психологични механизми:

1. Отричане – отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Този примитивен механизъм е характерен децата (ако си скрием главата под завивката, то реалостта ще престане да съществува). Възрастните използват отричането като механизъм в кризисни ситуации (неизлечима болест, близка смърт, загуба на близък и т.н.). Употребява се активно от зависими хора и техните близки (алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола);

2. Изместване – пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства са тревожни и опасни): отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе предназначен за началника ни;

3. Дисоциация – временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност в процеса на избягване на емоционалния дистрес. Свързана е с откъсване на група мисли или дейности от сферата на съзнанието;

4. Идентификация – идентификация с друг човек, несъзнателно човек изгражда живота си по образец нечий друг живот, нарушавайки собственото си “Аз”;

5. Интелектуализация – логически се обяснява нежелателно или неприемливо поведение. Интелектуализацията е тясно свързана с рационализацията, чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем, подменят се изживяванията с размишления за тях (например, вместо реална любов – разговори за любовта);

6. Рационализация – търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Разионализация – най-разспространения защитен механизъм. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Несъзнателния механизъм по рационализация не трябва да се бърка с лъжа, измама или преструване. Във всяка една рационализация има минимална доза истина, въпреки това, много често се харакеризира със самозаблуждение, за това е толкова опасна;

7. Проекция – приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят. Много от нас не са критични към своите собствени недостатъци и с лекота ги забелязват у околните. Склонни сме да обвиняваме другите за нашите невзгоди. Проекцията може да ни навреди, защото довежда до погрешно интерпретиране на реалността;

8. Регресия – връщане към по ранни начини на действие или чувстване; връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да се държат като деца. Регресията може да бъде частична, пълна или символична;

9. Изтласкване – отстраняване от съзнанието на нежелани и стресиращи импулси – един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание;

10. Идентификация – приемане на образа на един обичан или мразен човек в собствения Аз (вторична идентификация). Интроекцията изпълнява много важна роля в ранното формиране на личността, тъй като на нейна основа се усвояват семейните ценности и идеали. Механизмът се актуализира при загуба на близък човек;

11. Компенсация (или сублимация) – несъзнателни опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин; при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в други области да дезактуализира комплексите си.

Разбира се, тук са описани само основните защитни механизми, в действителност съществуват много други. Важното е да разберем, че защитните психологични механизми помагат на човека максимално да намали чувството за тревожност и вътрешен дискомфорт. Освен това, с помощта на подходящ специалист, могат да се определят индивидуалните защитни механизми и да се открие каква е тяхната функция в живота на конкретния човек.

(По Оксана Солодовникова, материали от http://www.solodovnikova.org)