Достатъчно е да спасите себе си

spasite

Не е необходимо да лукавим, всички ние сме склонни да помагаме както на близките си, така и на познати. Много от нас вярват в светло бъдеще на близките си, накои помагат всеотдайно, давайки последната троха хляб, борейки се до последно за благополучната събда на другия човек…Така периодически забравяме за собствената си съдба. Жалко, много жалко.

Има хора, които избират, това да помагат да другите за свой жизнен път, като своя професия. Но много скоро разбират, че за сметка на пълното потапяне в процеса на помощ на ближния, тяхната първоначална мотивация претърпява провал и не винаги успява да доведе до положителни промени, не в тези желаеми количества. Разбират, че “давещият се” някак не бърза, неизвестно защо, да се хване за спасителният пояс, който постоянно му се хвърля.

В този момент спасителите преосмислят своите убеждения и не след дълго, идват следните изводи:

Спасението на давещия се – задача на самят давещ се.

Безполезно е да се помага на човек, ако той самият не желае да си помогне. Това може да се разбере много бързо по отсъствието на положителни промени в живота на човека. Той има своя глава на раменете си, нека си я използва. Нужно ли е да даваме своята глава? Вие инвестирате своите време, пари, здраве и надежда…а резултатите са мизерни. Всичко това можехте да инвестирате в себе си, нали? Помнете, това е неговият живот и той сам си го е избрал! (Не е ли така? Тогава отдавна да го беше променил, а ако не го променя значи няма сили или желание, в това няма как да помогнем ние). Това е изборът на човека, нека бъде странен, но е необходимо е да го признаем и уважаваме.

Помагайки на някого, помагащият заема ролята на агресор, а този, на когото помага се превръща в жертва. Когато са помогнали на жертвата, играта започва отново, само ролите се сменят. И най-добре е да махнем от речника си думи като “мога да помогна”, а самият процес на помощ да бъде завоалиран много внимателно, за да може жертвата да си мисли, че тя прави всичко самостоятелно. И не на последно място, да се простим с очакванията за похвали и благодарности.

Слабите хора, за това са слаби, защото нямат сили да променят нещо в себе си, вътрешно те са празни, те постянно се оплакват и оплакват. Този процес е вечен… Помагайки на такива хора, човек ще си навлече повече проблеми, отколкото действително да бъде в полза на другия. Слабите хора са енергийни вампири, на тях винаги нещо няма да им достига: вашите внимание, време, пари, сили…Те разглеждат “донорите” единствено като ресурс, дори несъзнателно. Помнейки това, не позволявайте на слабите хора да паразитират върху вас и не се отъждествявайте с Майка Тереза, тя е имала съвършенно уникална мисия на Земята. Ако не ви се е явявал Бог и не ви е давал тази мисия, значи вашата е съвсем друга.

Помагайки на равнопоставените вие унижавате тяхното достоинство. Освен това, един адекватен, разумен и еднакъв по сила на духа на човек, може да ви се обиди, ако се наемете да му помагате активно на всеослушание…и това ще бъде правилно за него.

Силните не се нуждаят от помощ. Те имат нужда от морална, положителна подкрепа и възхищение.

Как да постъпим?

Нека бъдем егоисти и мислим винаги първо за себе си. Това е едно абсолютно нормално състояние! Необходимо е във всичко да виждаме своята изгода. Ако нямаме такава, тогава е нужно да определим за себе си, колко дълго сме готови да се занимаваме с алтруизъм, за да може после да виним само себе си (ако някой ни се е качил на главата, например). “Спаси себе си сам и около теб ще се спасят хиляди” (Серафим Саровски)… защото правото да се спаси един човек е на Бога, а ако не вярваме в Бога, това право със сигурност не е наше.

− От първия извод следва втори: вие няма как, освен ако не сме Бог, да знаем всичко в детайли за живота на другия човек, какво му се върти в главата, как мисли, какво му е отношението към другите хора, даже ако е ваш кръвен роднина, с когото живеете под един покрив. За това ако той се е озовал в блато, то напълно вероятно той го е заслужил и не е нужно да му съчувстваме, наказанието трябва да претърпи самостоятелно и да се оправяме с неговите пробреми вместо него не е необходимо – във всички случаи ние се жертваме да носим с него неговият кръст (според принципа на енергийната размяна и формирането на кармични връзки), съответно и наказанието от Вселената ще получим заедно, ако не решим проблема.

− Ако стопроцентно не може се определим като психолог, гуру, Учител и т.н., най-подходящата реакция от наша страна по отношение на ближния би била подкрепа. Обикновена морална подкрепа. Тук също е необходимо да се водим от егоизма, защото можем да подкрепим някого по много различни начини и всеки път това ще варира в зависимост от ситуацията.

П.С. Тази статия се посвещава на всички, които обичат себе си, на когото е ценно личното време и който иска да запази здравето си. В нея не става въпрос за актове на милосърдие и даване на милостиня – това е съвсем друга песен…но границата, при всички случаи, е много тънка.

Нека помислим какви са нашите причини да бъдем „спасител” и да се справим с тях, прилагайки техниките на енергийната психология, констелации и други терапии.

(По http://econet.ru)