Как мъртвите души влияят на нашия живот

dushi

“Какво се случва с мен? Имам чувството, че всички са се наговорили против мен. Оставам с впечатлението, че хората около мен са решили да разрушат живота ми!” – това са думи на жена на средна възраст, на една от клиентските сесии. Нейният мъж от много години пие и прилага физическа разправа, нейното дете не спира да боледува, а работата като учител не и носи нито морално, нито материално удовлетворение. По-скоро точно обратното – учениците я изтощавали.

“Аз искам, всички да ме оставят на мира…” “Защо се случва всичко това? Искам да разбера, какво се случва с моя живот?” – така звучал проблемът на жената за констелацията.

Предложих на жената да избере един представител за себе си, един представител за нейния мъж, един за нейната дъщеря. След което да разположи тези представители в пространството според нейните усещания.

Своя представител, жената разположила в полукрачка, все едно, че е готов да тръгне на някъде. Представителя на мъжа си от дясната страна на себе си, а на дъщерята пред себе си. Представителя на клиентката гледаше през дъщерята, някъде напред, не отмествайки поглед. Ясно се виждаше, че нейният поглед беше завладян.

След като в констелацията беше добавена нова фигура, към която беше устремен погледа на представителя на клиентката, нейното лице засияло от радост. Тя поискала да се приближи към тази фигура, представителя на мъжа и я хванал за раменете и понечил да я разтърси, а представителя на дъщерята поискала да препречи пътя на представителя на клиентката.

След краткото интервю станало ясно, че на 12 годишна възраст жената е изгубила своята майка, а бащата от този момент се пропил, за това тя е била принудена да се научи да оцелява сама самостоятелно. Спомени за майка и били топли и светли. По нейни думи, след смъртта на майката в нейния живот не е имало радостни събития.

Въведохме образа на майката, нейното място било до човека, в когото гледал втренчено представителя на клиентката. Станало очевидно, че душата на клиентката се среми към майка си. С други думи, това я тегли в света на мъртвите, а семейството и учениците правят всичко възможно за да предотвратят това. Спомняте ли си: “Искам, всички да ме оставят на мира…”.

По-нататъшната работа беше доста сложна и тежка от душевна гледна точка. Наложи се клиентката да влезе в констелацията и да застане сама на своето място. Онова желание на душата, което по-рано не било осъзнато, станало явно. Жената започнала да изпитва много болка и неизказаната обида към майка си, които най-сетне могла да бъде изляти навън. Жената се почувствала като малко безпомощно момиченце и поискала да разбере от майка си как е могла да я остави съвсем сама, на произвола на съдбата. Когато преминали тези силни чувства, тя се почувствала по-добре, нейното тяло се отпуснало, тя имала нужда да поплаче на рамото на представителя на майка си, имала нужда да забрави за всичко.

Излятите чувства и емоции на клиентката, накарали представителя на нейната майка да почувства несравним покой и облегчение, което говори за факта, че тази жена е останала неоплакана от своите близки. В този момент клиентката видяла представителя на дъщеря си и този на мъжа си, изпълнили я радостни чувства, тя почувствала тяхната любов и понечила да заплаче. История с щастлив край!

Темата за смъртта за мнозина от нас е доста неприятна. Много често ние излягваме не само да говорим, но и да мислим за нея. Всички знаят, че са смъртни, но много малко разбират, че това е част от нашия живот. Много от хората загубили близък човек се питат: “Защо точно той? Каква е причината за това? Какво се случва с него сега?” Ние сме свикнали да приемаме живота като ценен дар, а смъртта – това, което ни отнема този дар.

След смъртта на близък, ние предаваме неговото тяло на огъня и земята, в знак на това, че той няма да бъде повече сред нас. Опитът на констелациите показва обратното. Ние виждаме, че след смъртта хората си тръгват бавно, оставайки определено време до нас. Някои остават сравнително дълго. Това са онези, за които не сме скърбили, не сме уважавали или сме забравили още докато са били живи. Задържат се и онези, за които сме тъгували прекалено дълго, когото не пускаме, с чиято смърт не се съгласяваме.

Дълбоко в душата на човека, живее стремежът към смъртта и мъртвите. Ако ние пускаме отишлите си, те ни повлияват благотворно от царството на мъртвите, не изискват от нас никакви усилия. Когато някой много дълго оплаква някого, държи този човек до себе си, независимо, че този човек иска да си тръгне, това е тежко както за мъртвите, така и за живите. Скръбта е дълга само, когато ние се чувстваме виновни за нещо пред мъртвия или не признаваме това.

От гледна точка на констелациите, ние имаме връзка както с живите, така и с мъртвите, но всеки трябва да има свое собствено място, в своя свят. Точно тогава отишлите си роднини и предци могат да ни служат като ресурс и да ни бъдат в подкрепа.

(По Ирина Ищенко, материали от http://ishchenko.pro)